Проф. Веселин Методиев: Истинската реформа трябва да бъде европеизацията
По думите му няма никакво подозрение у историците, че европеизацията допуска гигантско изпитание.
„ От историческата ми вероятност мога да кажа, че е имало групи от интелигенцията на българското общество, които са имали чувството за своето европейско достолепие. Тези хора създават политика в тежки времена, в по-тежко време от нашето. Говорим за време, в което самият император Александър III праща военни кораби против българските пристанища. Това са доста по-тежки обстановки от сегашната “, безапелационен бе историкът.
Според него днешната динамичност се характеризира, най-малко от времето на Втората международна война насетне, с това, че Великите сили са се изтеглили крачка обратно.
" Те споделят – вижте, ще вършим нещо дружно. Правейки нещо дружно, всеки дава от себе си – за сигурност, за непоклатимост, за разцвет. Поставяме пред себе си избрана цел и махаме войната. Цялото това нещо не е даденост, то е свършено от едни извънредно умни французи и германци, под големия напън на Чърчил. Икономистите през днешния ден на всички места приказват за така наречен „ Златен милиард “. От 8 милиарда население 1 милиарда живеят добре. Колкото и да обичаме да се вайкаме, ние сме вътре в този 1 милиарда Вярно е, че сме най-бедни и най-корумпирани, само че е значимо да се каже какъв е политическият девиз за дребната страна съгласно Константин Стоилов в края на XIX в., който се повтаря, съвсем до интервала на Втората международна война – България не може да бъде Велика мощ – споделя той, само че може да бъде „ морално Велика мощ “ с образцовото си вътрешно устройство. Т.е. тук още веднъж приказваме за промяна, рационализация, европеизация “, разяснява още проф. Методиев.
Той изрази мнение, че у нас има доста хора, които имат новаторски нрав, които желаят да модернизират България и които желаят да я европеизират.
„ Това е една група от хора. Виждаме и друга група хора, които се занимават с „ тарикатлък “. Андрешко е в действителност наш воин, не е балкански воин. Има и една трета група хора, които се зъбят. Вярно е, че гневните имат право да се гневят. Това „ зъбене “ обаче крие в себе си политически риск. Мисля, че този политически риск би трябвало да се оцени вярно “, добави проф. Методиев.
Историкът показа, че неговите персонални страхове не са към конюнктурата на днешния ден.
„ Аз се тормозя, когато в българската политика завее мощен вятър на пъшкане и ахкане. Тогава към този момент се изпуска кормилото. Трябва да има изясненост, да се знае, че сме наследници на доста съществени мъже. Тези хора би трябвало да схващат по какъв начин да се оправят с хитрините и тарикатлъка и гнева. Това е разсъдък. Така би трябвало да се употребява и предишното и сегашното. Това дава доста огромен късмет за триумф на следващия ден “, приключи той.
„ От историческата ми вероятност мога да кажа, че е имало групи от интелигенцията на българското общество, които са имали чувството за своето европейско достолепие. Тези хора създават политика в тежки времена, в по-тежко време от нашето. Говорим за време, в което самият император Александър III праща военни кораби против българските пристанища. Това са доста по-тежки обстановки от сегашната “, безапелационен бе историкът.
Според него днешната динамичност се характеризира, най-малко от времето на Втората международна война насетне, с това, че Великите сили са се изтеглили крачка обратно.
" Те споделят – вижте, ще вършим нещо дружно. Правейки нещо дружно, всеки дава от себе си – за сигурност, за непоклатимост, за разцвет. Поставяме пред себе си избрана цел и махаме войната. Цялото това нещо не е даденост, то е свършено от едни извънредно умни французи и германци, под големия напън на Чърчил. Икономистите през днешния ден на всички места приказват за така наречен „ Златен милиард “. От 8 милиарда население 1 милиарда живеят добре. Колкото и да обичаме да се вайкаме, ние сме вътре в този 1 милиарда Вярно е, че сме най-бедни и най-корумпирани, само че е значимо да се каже какъв е политическият девиз за дребната страна съгласно Константин Стоилов в края на XIX в., който се повтаря, съвсем до интервала на Втората международна война – България не може да бъде Велика мощ – споделя той, само че може да бъде „ морално Велика мощ “ с образцовото си вътрешно устройство. Т.е. тук още веднъж приказваме за промяна, рационализация, европеизация “, разяснява още проф. Методиев.
Той изрази мнение, че у нас има доста хора, които имат новаторски нрав, които желаят да модернизират България и които желаят да я европеизират.
„ Това е една група от хора. Виждаме и друга група хора, които се занимават с „ тарикатлък “. Андрешко е в действителност наш воин, не е балкански воин. Има и една трета група хора, които се зъбят. Вярно е, че гневните имат право да се гневят. Това „ зъбене “ обаче крие в себе си политически риск. Мисля, че този политически риск би трябвало да се оцени вярно “, добави проф. Методиев.
Историкът показа, че неговите персонални страхове не са към конюнктурата на днешния ден.
„ Аз се тормозя, когато в българската политика завее мощен вятър на пъшкане и ахкане. Тогава към този момент се изпуска кормилото. Трябва да има изясненост, да се знае, че сме наследници на доста съществени мъже. Тези хора би трябвало да схващат по какъв начин да се оправят с хитрините и тарикатлъка и гнева. Това е разсъдък. Така би трябвало да се употребява и предишното и сегашното. Това дава доста огромен късмет за триумф на следващия ден “, приключи той.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ